Oформяне на деформационни фуги в керамична облицовка

 

Фугите в строителството имат за цел да подсигуряват плавна и безпроблемна връзка между отделни компоненти в конструкцията или да оформят прехода между различни равнини. Фугите присъстват в конструкции от всякакъв тип – както сгради ново и старо строителство, така и сглобяеми и временни конструкции.

От съществена важност за гарантиране структурната стабилност и експлоатационната надеждност на отделните системи и компоненти, вложени при изграждането на една конструкция е правилното планиране, разположение и оформяне на фугите в нея.

Видове фуги в строителството

В строителството обикновено са разпространени два типа фуги – свързващи и деформационни (поемащи движения). Докато наименованието на първите издава тяхната специфика и основна функция, в този материал ще обърнем по-сериозно внимание на деформационните фуги.

Деформационните фуги обикновено се делят на няколко различни подвида – експанзионни (разширителни), дилатационни, поемащи сляганията в основата, компенсаторни, натискови и фиктивни. Общото при всички тях е важността им за съхранение на стабилността на конструкцията.

Каква е функцията на фугите в конструкцията

В зависимост от типа на фугата, те имат и различни функции.

Основната задача на свързващите фуги е да гарантират прехода между отделни елементи в дадена система или равнини в конструкцията. Такива са фугите между плочките в керамичната облицовка, фугите между различни материали (прозорци и врати в зидарията) и т.н.

Основната задача на деформационните фуги в конструкцията е да абсорбират вибрации, линейни движения и структурни напрежения в основата и конструкцията като цяло. Те играят ролята на буфер, който минимизира негативния ефект от движенията и редуцира риска от компрометиране на различните системи, в т.ч. керамични облицовки, хидроизолации и др.

Правилното им оформяне е гаранция за превенция на проблеми като напукване или отлепване на покритията. Този тип проблеми обикновено възникват вследствие на различия в експанзионните характеристики на строителните материали или елементи в конструкцията.

Обикновено, когато за целите на даден проект се избират решения, проектирани да работят в пълен синхрон, както в случая на системите за керамични облицовки ТЕРАФЛЕКС® и хидроизолационните системи ХИДРОЗОЛ® на МАРИСАН, подобен тип различия не съществуват.

В много ситуации обаче, компонентите, които се използват за изграждане на хидроизолационни системи или керамични покрития се различават по своите експанзионни характеристики и коефициент на термично разширение. Това означава, че при една система за керамични облицовки например, лепилото за плочки може да се влияе по различен начин от замазката или основата под него, което да доведе до проблеми (за преодоляване на подобни проблеми обикновено се използват силно еласитчни лепила).

Именно поради тази причина, при планирането на разположението и типа на деформационните фуги в конструкцията, проектантите вземат под внимание няколко възлови фактора, между които:

  • Коефициент на разширение на облицовката и основата;
  • Максимални очаквани температурни амплитуди в основата;
  • Планираната експлоатация на помещението;

Важно!

Обикновено, колкото по-голям е размерът на облицовката, толкова по-сериозни са линейните напрежения, които ѝ влияят. Поради тази причина, наличието на повече или фуги с по-голям размер намалява значително риска от нейното компрометиране.

 

Изисквания към изпълнението на деформационни фуги в керамична облицовка

За да се грантира качественото заработване на деформационни фуги в една керамична облицовка се препоръчва спазването на няколко възлови принципа, между които:

  • Адекватно предварително планиране

Докато принципите за разположение на деформационните фуги в облицовката ще обсъдим в следващата точка, тук ще се спрем на особеностите около планирането на проекта според особеностите на облицовъчния материал.

В идеалния случай, за да се изкорени тотално рискът от компрометиране на облицовката, се препоръчва дистанцията от центъра до краищата на плочката да е еднаква във всичко посоки. Това обаче е много трудно и рядко постижимо.

В по-честия случай, за гарантиране на оптималната експлоатационна надеждност на облицовката се препоръчва разстоянието от най-късата страна до центъра на плочката в съотношение към разстоянието от центъра до най-далечната ѝ точка да не надвишава 1.0:1.5.

Като по-рискови за експлоатационната надеждност на облицовката се приемат облицовки, при които въпросното отношение е надвишава 1:1.5. При тях се препоръчва задължителното оформяне на деформационни фуги и оформяне на междинни фуги с по-големи размери.

  • Избор на подходящи продукти

За оформянето на деформационни фуги обикновено се използват готови деформационни профили или подложки, които се вграждат директно във фугата. Наред с това, за фугите също така се използват и други допълващи материали на примера на полиуретановия уплътнител ТЕРАФЛЕКС® PU 40 FC, с който се оформят деформационните фуги след цялостното фугиране на помещението.

Важното за всички тях е да бъдат достатъчно еластични, за да могат да успешно да изпълняват своята функция, а именно – да поемат структурните напрежения в основата и конструкцията, изкоренявайки риска от компрометиране на покритията. Поемайки движенията, еластичните материали реално се деформират самите те, вместо покритията. Впоследствие обаче, голямата им разтегливост спомага да възвърнат формата си от преди деформацията.

Работата с обикновени материали (пластични), от друга страна, води до тяхната трайна деформация, което в дългосрочен план поставя под риск положените покрития.

От особена знчимост е и материалите, които се използват за запълване на фугата да имат нужната адхезия към стените ѝ.

  • Спазване на правилна методология

Оформянето на добре-работещи деформационни фуги започва от внимателната подготовка на основата. Именно този етап предопределя качеството на фугата, нейната функционалност и дълготрайната експлоатационна надеждност на системата.

Основата трябва да се почисти, обезпраши и всички частици и покрития, които биха навредили на адхезията трябва да бъдат отстранени. Тя трябва също така да е здрава и носеща. От съществено значение е и основата да бъде равна така, че фугата да има еднакво равнище във всяка една зона.

След като подготовката на основата е приключила успешно може да се премине и към заработването на самите фуги.

Кога трябва да се заработят деформационни фуги в керамична облицовка

Има няколко основни случая, при които в една керамична облицовка трябва да се предвиди заработването на деформационни фуги. Най-общо могат да бъдат обобщени в следните три ситуации:

  • Облицоване на големи по размер площи

При големи по размер площи действат и по-сериозни напрежения върху покритието. За целта се препоръчва да се заработи деформационна фуга на всеки 6 – 8 м от облицованите площи. Така се гарантира способността на облицовката да издържа сериозните линейни напрежения и движения в основата.

  • Лепене на широкоформатни облицовки

Колкото по-голям е размерът на плочките, толкова по-малък става и броят на фугите в облицовката. Големите плочи обикновено са подложени и на по-сериозни напрежения. В допълнение към това трябва да се отбележи и факта, че в редица проекти се залага на т.нар. безфугово лепене. При него фугите между отделните плочки е със значително намалени размери. Това допълнително налага нуждата от оформяне на деформационни фуги, които да поемат напреженията в основата.

  • Лепене на плочки на открито

Когато се облицоват екстериорни площи трябва да се вземат под внимание сериозните температурни амплитуди и агресивните атмосферни влияния. Температурните разлики например, могат да варират в граници между -30°C през зимата, до +50°C или повече градуса през лятото. Тези амплитуди предизвикват линейни свивания и разширения в материалите, а от там подлагат покритието на риск от компрометиране. Наличието на деформационни фуги спомага за абсорбиране на въпросните движения в основата.

Как се заработват деформационни фуги в керамична облицовка

Препоръчва се оформянето на деформационни фуги да стане предварително. Обикновено това може да е преди полагане на замазките, при изграждане на нови подове и в момента, в който се прави първоначалната разпоредба и планиране на проекта за плочките.

Въпреки, че много хора предпочитат безфуговото лепене, важно е да се има предвид, че първата и основната цел при облицоване на площи е дълготрайната експлоатационна надеждност на положеното покритие. Поради тази причина, дори и в проекта да е предвидено заработване на малки или цялостната липса на фуги, е препоръчително сами да изчислите и да предвидите линейно разширение от 2 – 3% на облицовката. Заработвайки деформационни фуги, реално спомагате за намаляване размера на междинните фуги между плочките. По този начин можете, тъй като оформените деформационни фуги ще спомагат за абсорбиране на напреженията в облицовката, ще можете да се доближите до желания проект с минимален брой и размер на междинните фуги.

За да изготвите по-лесно предварителния план на помещението и да проектирате размера на фугите между плочките и разположението им, можете да използвате КОНФИГУРАТОР НА ФУГИ И ПЛОЧКИ.

Сега нека се фокусираме върху правилната методология за оформяне на деформационни фуги в облицовката:

Етап 1. Планиране

В общия случай, деформационни фуги с ширина от около 8 – 10 мм трябва да се оформят на всеки 6 м при отопляеми и 8 м при неотопляеми подове, както и на границата между покрития от различни материали. Добре е деформационна фуга да бъде заработена и на границата между крайните плочки и околните стени, както и във вътрешните ъгли на облицовката.

Подобни са и препоръките на Националния институт по стандартизация на САЩ, според който оформянето на деформационни фуги в интериорни помещения трябва да се прави на всеки 7 до 10 м в зависимост от облицовката.

Що се отнася до интериорни площи подложени на продължително директно слънцегреене и екстериорни повърхности, препоръчителното разстояние за оформяне на деформационни фуги е 2.5 до 3.5 м.

Ако проектът се състои в облицоване на фасади, от особена важност е предварително да се планира размера на междинните и деформационните фуги спрямо избора на облицовка. Необходимите ширини на междинната фуга зависят от вида на покритието като се препоръчва придържане към следните размери:

  • Керамични плочки – между 3 и 8 мм
  • Тухлени плочки и глинени облицовъчни материали – между 10 и 12 мм
  • Облицовки от естествен камък – между 4 и 6 мм
  • Масивни облицовъчни материали - между 3 и 12 мм

Според TCNA (Tile Council of North America), препоръчителната минимална ширина на деформационна фуга, разположена на всеки 2.5 м във външни пространства трябва да бъде 9.5 мм. За фуги на разстояние 3.6 м, минималната ширина е 12.7 мм.

В екстериора се препоръчва също така за минималната ширина на фугата да се вземат под внимание и температурните амплитуди между студените зимни нощи (най-ниските точки) и горещите летни дни (моментите с най-висока очаквана температура). Препоръчва се минималните ширини на фугата да се увеличават с 1.6 мм за всеки 10°C промяна в диапазона на повърхностната температура на плочката, над равнища от 45°C.

Що се отнася до разстоянието между вертикалните деформационни фуги във фасадата, препоръчителното отстояние е 6 м. Разстоянието между хоризонталните деформационни фуги е препоръчително да бъде 3 м. За по-лесно планиране можете да използвате следната схема:

Освен на нужното разстояние, деформационни фуги се оформят и около връзките с инсталации и елементи по фасадата (осветителни тела, климатични инсталации и т.н.), в ъглите на фасадата, в участъците около отворите в нея (врати, прозорци и т.н.), и в зоната на междуетажната плоча.

Етап 2. Оформяне

Първата стъпка се състои в почистване на фугата от наслоявания, прах, остатъчни материали и др. Преминава се към скосяване стените на фугите. Препоръчва се скосяването да бъде извършено под ъгъл 45° и с ширина от минимум 10 мм.

Има различни методи за оформяне на деформационни фуги – метод с подложка, запълнена със силикон или полиуретанов уплътнител и вариант с оформяне с готови деформационни профили.

И двата метода имат своите предимства и недостатъци. Докато първият е по-лесен за изпълнение, той не е достатъчно ефективен в силно натоварени помещения, тъй като изисква периодична поддръжка и фугата може да се компрометира по-лесно. Методът с готовите деформационни профили, от своя страна, е по-сложен за изпълнение, но пък гарантира експлоатационната надеждност на фугите особено при разположение в силно натоварени помещения. Изборът трябва да е персонализиран според изискванията на всеки един проект. Нека сега разгледаме и как се изпълняват двата метода на практика.

  • Вариант 1: Подложка + уплътнител

Първият се състои от използване на подложен материал (въже, еластична подложка и др.), който се поставя в основата на фугата. Той служи като подложка за последващия запълващ материал. Това гарантира, че пълнежът на фугата няма да прилепне към основата, което е от съществена важност за правилното ѝ функциониране. Важно при монтажа на подложката е да бъде положена директно във вътрешността на фугата, без да си личи на повърхността на облицовката.

Важно!

При уплътняването на фугите се изисква материалът да прилепва само и единствено към двете съседни стени (страните на облицовката). За да се избегне увреждане на материала във фугата, предизвикан от линейни движения в различни посоки, той не трябва да прилепва към основата.

В някои ситуации изпълнителите прибягват и до полагане на легло от кварцов пясък, дунапрен или друг абсорбиращ материал като основа. Това обикновено се случва при фуги с по-голяма дълбочина или при работа с по-малки подложки.

Важен момент, който трябва да се съобрази тук е отношението височина към широчина на фугата. Обикновено се препоръчва височината да надвишава два пъти широчината. Все пак обаче, преди започване на работа е препоръчително да се съобразите с техническите изисквания на производителите на материалите.

Също така е важно диаметърът на подложката да надвишава ширината на фугата с минимум 5 мм, за да може след монтаж, да се разширят и да уплътнят участъка.

След като подложките са монтирани, идва ред на уплътняването на фугата. Залепете хартиено тиксо от двете страни на фугата, за да запазите облицовката от нацапване.

Фугите се оставят отворени като се запълват едва след финалното фугиране на облицовката с някоя от фугиращите смеси в серията ТЕРАФЛЕКС®. Деформационните фуги се запълват и уплътняват с помощта на полиуретанов уплътнител ТЕРАФЛЕКС® PU 40 FC.

Фугата се заглажда и тиксото се премахва.

  • Вариант 2: Готови деформационни профили

Другият вариант за изпълнение на деформационните фуги е чрез използване на специализирани PVC и алуминиеви профили, които се застъпват под двете съседни плочки, а повърността им се изравянва с нивото на облицовката.

Този тип профили са предпочитан вариант обикновено за шоуруми, конферентни зали, офиси, търговски площи и други помещения, при които основният трафик идва от човекопотока.

При помещения от типа на заводски части, индустриални площи, складове, супермаркети и например, при които се очаква придвижване не само на хора, но и на почистващи машини, мотокари, колички и други, се препоръчва оформянето на фугите да стане с профили от неръждаема стомана.

В зависимост от предпочитанията и спецификите на проекта, фугата може да бъде оформена и чрез специални метални профили тип „сандвич“. При тях, еластичният материал по средата е изработен от гума. При тях обаче, цялостното планиране на фугата трябва да бъде направено в течение на етапа по изпълнение на подовата замазка, тъй като тя служи за основа на долната част на профила.

Оформянето на деформационни фуги в конструкцията, в комбинация с лепене на плочките с еластичните лепила от типа на ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM и ТЕРАФЛЕКС® GOLD спомагат за абсорбирането на възникналите напрежения и линейни движения в основата и предотвратяват напукването и разрушаването на облицовката.

Няма коментари

Изпращане на коментар

">
 
Бижутери в строителството